7.46M
Category: medicinemedicine

Сърдечно-съдова система (ССС). Кръвообращение. Артериално кръвно налягане

1.

СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА (ССС)
Кръвообращение. Артериално кръвно налягане.
Проф. Елена Джамбазова, дм
Катедра Физиология
Медицински Факултет
Софийски Университет

2.

СЪРДЕЧНО-СЪДОВА СИСТЕМА (ССС)
Основна функция:
доставка
тъканите
зия),
на
кръв
(тъканна
което
до
перфу-
осигурява
основните
хранителни
вещества необходимите за
метаболизма на клетките и
отстраняване
на
продукти от него.
крайните

3.

Кръвообращение
Функционално
белодробно.
кръвообращението
се
разделя
на
системно
и

4.

Системно кръвообръщение
Чрез ритмичното свиване на лявата камера оксигенира кръв се
изтласква в аортата през аортната клапа, разнасяйки по този начин О2
до всички клетки в тялото.
Кръвният поток от венозната мрежа чрез кухите вени попада в дясното
предсърдие и оттам през трикуспидалната клапа в дясната камера.

5.

Белодробно кръвообръщение
Посредством ритмичното си свиване дясната камера изтласква
венозната кръв в белодробните артерии към белите дробове,
където се обогатява на О2 и се освобождава СО2.
Обогатената с кислород кръв посредством белодробните вени се
влива в лявото предсърдие, което при съкращение я изтласква през
митралната клапа в лявата камера.

6.

Функции на кръвоносните съдове
Пасивно провеждане и доставяне на кръв до и от
тъканите, където се извършва обмяна на хранителни
вещества и крайни продукти от обмяната;
Активна регулация на кръвния ток към органите,
чрез промяна на съпротивлението;

7.

Aртерии - амортизиращи съдове
Транспортират кръвта далеч от сърцето;
Стени: еластични, без клапи и с дебел мускулен слой –
регулират кръвния ток;
получават кръв директно от сърцето и са под най-голямо
налягане от цялата васкуларна тъкан.
Функция: доставят оксигенирана кръв до органите (изключение:
белодробните артерии)
Аортата е най-голямата артерия в системното кръвообращение.

8.

Aртериоли - резистивни (съпротивителни) съдове
Най-малките разклонения на артериите;
В стените им намаляват еластичните елементи и се увеличава
делът на гладката мускулатура;
Оказват най-голямо и бързо променящо се съпротивление
на движението на кръвта.

9.

Гладката
стените
мускулатура
на
в
артериолите
винаги е тонично активна
(винаги е контрахирана).
Артериолите
са
богато
инервирани от симпатикови адренергични нерв-
ни влакна. Диаметърът на
съдовете се променя за да
регулира кръвния поток.

10.

Капиляри - обменни съдове
4 - 10 μm диаметър;
Тънка стена;
Един слой ендотелни
клетки, заобиколени от
базална ламина;
Няма мускулен слой;
Няма еластични влакна;
Няма клапи;
Скорост на кръвния ток 1 mm/sec

11.

Венули
В тях се дренира кръвта от капилярите;
Стените им: тънък слой от колагенови влакна
Здрави
Нееластични

12.

Вени – резервоарни (капацитивни) съдове
Тънки стени;
Малко еластични влакна;
Гладкомускулен слой - добре
развит

значителни
вариации в радиуса на съда;
Голяма разтегливост →
служат като резервоари на
кръв;
Имат клапи;
Транспортират
кръвта
от
различни части на тялото към
сърцето.
4 основни типа: белодробни,
системни,
дълбоки.
повърхностни
и

13.

Семилунарни клапи
Обратният ток на
кръвта затваря
клапите
Кръвта
оказва
достатъчно голямо
налягане за да
държи
клапите
отворени
докато
тече към сърцето.
Отворена
клапа
Затворена
клапа

14.

АРТЕРИИ
ВЕНИ
Дебел мускулен слой
Тънък мускулен слой
Дебел еластичен слой
Тънък еластичен слой
Няма клапи
Има клапи
Голяма еластичност
Малка еластичност
Малка разтегливост
Голяма разтегливост
КАПИЛЯРИ
Няма мускулен слой
Няма еластични влакна
Няма клапи
Само един слой
ендотелни клетки

15.

Кръвообращението през най-малките кръвоносни съдове (с
диаметър < 100 микрометра) – артериоли, капиляри и венули се
означава като микроциркулация.
Oсъществява: фина регулация и адаптация на хемодинамиката към
метаболитните нужди на тъканите и органите
Oбезпечава доставка на: хранителни вещества, О2, хормони,
витамини, микро- и макроелементи и др.
Изнася към отделителните системи: токсични продукти, СО2 и др.

16.

Разпределение на кръвния обем
Най-голям обем кръв има във вените на системното
кръвообръщение (64%)

17.

Движение на кръвта в съдовата система
осев поток
(Хемодинамика)
А
Б
А. Ламинарен поток – нормален кръвен поток в съдовата система
Б. Турбулентен поток – завихряне, което обикновено се наблюдава само във възходящата аорта, поради големия диаметър и
голямата скорост на кръвния поток.
При патологични условия възникват условия за турбулентност – при
атеросклеротично стеснение, при аневризма (увеличен диаметър на съда).
Тя се съпътства от шумови явления, поради генериране на звукови вълни с
различна честота и амплитуда.

18.

Кръвен поток
- обемът кръв, преминал за единица време през дадена съдова
област
Основен принцип на хемодинамиката е, че кръвният поток (Q)
е пропорционален на разликата в наляганията в двата края на
съда (пресорния градиент, P) и обратно пропорционален
на съпротивлението (R) на кръвоносните съдове:
Q = (P1-Р2) / R = P / R
[ml/s]

19.

Защо кръвта се движи в съдовете без да спира?
Пресорният градиент ( P) на кръвоносен съд (разликата в
налягането между неговата начална и крайна точка) е причина за
движението на кръвта в съда, затова той се нарича още придвижващо
налягане.
За системното кръвообръщение придвижващото налягане е:
Раорта – Ркуха вена = 100 – 3 = 97 mmHg

20.

Съдово съпротивление
Съдово съпротивление (R) - съпротивлението, което оказват
кръвоносните съдове на движещата се в тях кръв - най-голямо в
артериолите.
Основен фактор определящ съпротивлението на съда е
неговият радиус! Минимални промени в радиуса се отразяват
значително на съпротивлението и преминаващия поток кръв.
Вазодилатация (r↑)
Вазоконстрикция (r↓)
R рязко↓
R рязко↑
Q рязко ↑
Q рязко ↓

21.

Линейна скорост на кръвта
- разстоянието, което кръвта изминава за единица време (см/сек)
Кръвният
поток
зависи от линейната
скорост
(v)
на
движение на кръвта и
от общата площ на
напречното сечение
(А) на кръвоносните
съдове.
Q = v
х
A

22.

Q = v
х
A
Линейната скорост е:
най-малка в капиля-
рите
(0.05
cm/s),
където общата напреч-
А
на площ е най-голяма
(2500 cm2)
най-голяма в аортата
(50 cm/s), където общата
v
напречна площ е наймалка (2.5 cm2)

23.

Кръвно налягане (КН)
Силата, която кръвта
упражнява върху
единица площ от
стената на съда;
Създава
се
от:
помпената
функция
на сърцето
и
съпротивлението,
което кръвта среща
при движението си в
съдовете;
КН прогресивно намалява с отдалечаване от сърцето.

24.

Артериално кръвно налягане
Не е постоянно по време
на сърдечния цикъл и
затова
вида
съществуват
налягане
4
в
артериите:
Систолно (СН) – максимално, зависи от УО и комплайънса
Диастолно (ДН) – минимално, зависи от ПСС и комплайънса
Пулсово (ПН) - (амплитуда на налягането) - разлика между систолно и
диастолно
Средно артериално налягане (САН) - средната стойност на налягането
по време на 1 сърдечен цикъл; САН = ДН + 1/3 от ПН.

25.

Фактори, от които зависи средното артериално налягане
(САН):
Минутен обем на сърцето (МОС)
Периферно съдово съпротивление (ПСС)
САН = МОС х ПСС
Средното артериално налягане се покачва винаги, когато е
увеличена работата на сърцето ( МОС) или е увеличено
съпротивлението на периферните кръвоносни съдове!!!

26.

Влияние на
съпротивлението
върху
артериалното
налягане
Съпротивлението е
най-голямо в
артериолите (2/3 от
Rобщо) и затова
налягането в тях
спада най-стръмно.

27.

Ефект на гравитацията върху кръвното налягане
Под влияние на гравитацията кръвното налягане
е по-високо в по-ниско
разположените части на
тялото.
Движението на кръвта от
артериите към вените не се
затруднява,
придвижващото
тъй
като
налягане
(Pa - Pv) не се променя.

28.

Аускултаторен метод за измерване на артериалното
кръвно налягане
Най-често прилаганият в клиниката индиректен метод.
Въведен през 1905 година от руския лекар Коротков.
Налягане върху меките тъкани
около артерията, кръвният поток
спира напълно;
Постепенното
намаляване
на
компресията и минимално отваряне
на лумена на кръвоносния съд само
по време на систола (започват да се
аускултират отсечени, синхронни
със сърдечната дейност звукове "тонове на Коротков" ).
А — непритисната артерия; Б — притисната артерия;
В — отваряне на артерията при намаляване на
притискането.
При спадане на допълнителното
налягане
под
минималното
кръвният
поток
отново
става
ламинарен и шумовете изчезват.

29.

Нормални стойности на артериалното налягане в a. brachialis
СЗО и Международното дружество по хипертония препоръчват
следните нормативи за артериалното налягане в условия на покой:
Налягане
(mm Hg)
Оптимално
Нормално
Високо
нормално
< 120
< 129
130-139
< 80
80 - 84
85 - 89
Систолно
Диастолно

30.

Трайни промени в кръвното налягане
Трайното повишаване на артериалното налягане (систолното
над 140 mmHg и диастолното над 90 mmHg) е болестно
състояние, което се нарича хипертония;
Причини
за
наследствена
повишеното
обремененост,
кръвно
налягане:
наднормено
възраст,
тегло,
стрес,
повишена консумация на сол, липса на движение, слаба
имунна
система,
тютюнопушене,
безпокойство,
системна
злоупотреба с алкохол, недоспиване и др.
Трайното понижаване (под 100 mmHg за систолното) също е
болестно състояние и се нарича хипотония.

31.

Венозно налягане
Представлява налягането на кръвта върху венозната
стена.
Зависи от следните фактори: еластичност на вените;
количество на кръвта; дишане; нормална дейност на
дясната камера; положение на тялото; състояние на
мускулатурата.
Става все по-ниско с увеличение на големината на
венозния съд и приближаването му до сърцето.
Има важно диагностично значение при заболявания на
сърцето и дихателната система.

32.

При хора, чиито професии изискват продължителна работа в
изправено положение без особени движения, често се развива
патологично разширение на вените на долните крайници с
нарушена функция на клапите, което се означава като варици.

33.

Артериален пулс
Деформацията
на
артериалната стена по време
на
камерната
предава
по
систола
се
хода
на
артериалните съдове и се
нарича пулсова вълна.
Осцилациите на артериалната стена се наричат артериален
пулс. Регистрират се със сфигмография.

34.

Артериалният пулс
може да бъде
усетен с палпация.
Приложимо е
при повърхностни
артерии, и
артерии, които
могат да бъдат
притиснати към
кост.

35.

Коректната палпация се извършва с 2 или 3 пръста върху
доминантната ръка.
Изброяват се пулсациите за 20 сек и се умножават по 3
(удара/min)
Прилага се умерен натиск върху съответната артерия,
обикновено притисната върху кост.
Ако натискът е твърде силен, изследващият може да усети собствения
си пулс.

36.

Фактори влияещи върху пулса
Възраст
Пол
Тренираност
Температура
Емоции и др.
Пулсът в покой е около:
Новородени (0–3 месеца) – 100 - 150
Бебета (6 – 12 месеца) – 80 - 120
Деца (1 – 10 години) – 70 – 130
Деца над 10 години & възрастни – 60 – 100
Спортисти – 40 – 60

37.

Регулирането на съдовия тонус е важно за:
Поддържане на артериалното кръвно налягане - от съдовия
тонус на артериолите зависи общото периферно съпротивление;
Регулиране на тъканния кръвоток - осъществява се чрез
регулиране тонуса на артериолите и прекапилярните сфинктери;
Регулиране обема на циркулиращата кръв - осъществява се
чрез регулиране тонуса на вените.
Контрол на
съдовия тонус
Локален
Осъществява се чрез
нервни
и
механизми.
хуморални
Системен

38.

Локален контрол
Миогенен контрол – разтягането на съда води до вазоконстрикция;
Метаболитен контрол - Кръвотокът се контролира в зависимост от
скоростта на метаболизма на тъканта: при метаболизъм
кръвоток. Основен фактор е парциалното налягане на кислорода
(рО2) в тъканите: рО2 кръвоток, което се дължи:
Дефицит на
О2
Образуване
на вазодилататорни
вещества –
аденозин,
АТФ, СО2,
К+ , Н +

39.

Системен контрол
Кръвотокът се регулира в зависимост от
нуждите на целия организъм, като
основната цел е поддържане на високо
перфузионно (артериално) налягане.
Нервен
Симпатикови:
вазоконстрикторни (в
повечето органи) и
вазодилататорни
нерви (скелетни мускули)
Парасимпатикови
нерви – слюнни и потни
жлези, полови органи
Хуморален
Вазоконстриктори –
ангиотензин ІІ, вазопресин,
норадреналин, адреналин,
ендотелини, серотонин,
тромбоксан А2
Вазодилататори – кинини,
хистамин, аденозин,
простациклин,простагландини, К+,
Н+, NO

40.

Регулиране на съдовия тонус

41.

Сърдечно-съдов център в продълговатия мозък
Пресорна зона
Симпатиков тонус
СЧ и сила на съкращение МОС
тонус на
периферно
артериолите
САН
съпротивление
Депресорна зона
Парасимпатиков тонус
тонус на симпатиковите нерви
МОС;
периферно съпротивление
САН
Сърдечно-съдовият център получава информация от барорецептори!

42.

Барорецептори
механорецептори, чувстви-
телни
към
степента
и
скоростта на разтягане на
артериалната стена, които
зависят от ПН и САН;
локализирани са в стените
на
големите
артерии
(каротидeн синус и аортна
дъга);
Най-силен стимул – бърза
промяна в АН!

43.

Краткотраен (бърз) контрол на артериалното кръвно налягане
Барорецепторен рефлекс
хомеостатична система, изградена на принципа на отрицателната обратна връзка

44.

Дългосрочната (хуморална) регулация на артериалното кръвно налягане
Ренин-ангиотензин-алдостеронова
система (РААС)
При
намаляване на АН от
бъбреците се секретира ренин и
катализира
превръщането
на
плазмения белтък ангиотензиноген в ангиотензин I (АНГ I).
В
белите дробове AНГ I се
хидролизира
до
биологично
активния АНГ II, който:
1. освобождава алдостерон от
надбъбречната кора и АДХ от
неврохипофизата,
2. повишава ПСС чрез вазоконстрикция на артериолите.
→ в кръвта се задържат натрий и
вода, повишава се обемът на
циркулиращата
кръв
и
се
намалява
диаметъра
на
артериолите

кръвното
налягане се увеличава.
English     Русский Rules