РелефнаБалканскияполуостров—Интерактивнапрезентация

1.

Тема № 8 • Природна структура на Балканите
Релеф на
Балканския
полуостров
Характеристика на планинските системи, карстовите форми,
речните каньони, котловините и тяхното стопанско значение.
ИЗГОТВИЛИ ПРОЕКТА
КЛАС И РЪКОВОДИТЕЛ
Олег и Никола
7. Б клас • г-н Димитров
ГЕОМОРФОЖКИ ПРОФИЛ
От снежните зъбери на Рила и Олимп
до дълбоките карстови пещери и
Егейското крайбрежие.
540 m
~ 2/3

2.

Пъстра мозайка от релефни форми
КЛЮЧОВ ПОКАЗАТЕЛ
540 m
Формирана в резултат на продължителното, непрекъснато и едновременно действие
на вътрешните и външните земни сили.
2/3
Доминиращ планински релеф
Два младонагънати клона от Алпо-Хималайската система (Динариди и Балканиди) и старият
Средна надморска височина
Македоно-Тракийски масив.
Преобладава планинският и котловинният релеф. На малки разстояния
високите планини се сменят с дълбоки речни долини и крайбрежни
низини.
1/3
Равнини, низини и котловини
Едва една трета от площта на полуострова е заета от низини и равнини, разположени край
морските брегове и големите реки.
ФЕНОМЕНИ
Уникални природни забележителности
Каменните стълбове на Метеора, пещерните галерии на Постойна, каньонът на р. Тара
и острите зъбери на Олимп.

3.

Западен клон: Динариди
ГЕОГРАФСКА МОЗАЙКА • СЛОВЕНИЯ
Простират се успоредно на Адриатическото крайбрежие и обхващат
Пещерата Постойна
20.5 km
Динарските планини, Пинд и планините на п-в Пелопонес.
2694 m
Планината Проклетия
Най-високата и непристъпна планина в цялата Динарска верига (връх Езерца).
РЕКОРД НА ЕВРОПА • ЧЕРНА ГОРА
Каньонът на река Тара
Класически карстов релеф
ПЛАТОТО КАРСТ
Образуван от продължителното разтварящо действие на водата върху варовикови
скали — пещери, понори и каньони.
1300 m

4.

Планинската дъга на Балканидите
Вторият младонагънат клон, който прекосява полуострова под формата на извита дъга от север на югоизток.
ЕТАП 01
ЕТАП 02
ЕТАП 03
ЕТАП 04
Карпати
Стара планина
Средна гора
Странджа
Северно начало на планинската дъга преди
Главната верига на Старопланинската област,
Успоредна преходна верига на юг от Стара
Югоизточният край на системата, който
пролома Железни врата.
дала името на полуострова.
планина.
достига чак до протока Босфора.
N
Долнодунавска низина
C
Македоно-Тракийски масив
Обширна низина, разположена в пространството между Карпатите на север и
Разположен в централната част между Стара планина и Динаро-Пиндската верига
Стара планина на юг.
— най-старата суша на полуострова.

5.

Низини и котловинни полета
ПЪРВЕНЦИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Най-високите планини се издигат в
Системата от планини е разделена от множество котловини, речни долини и обширни
Македоно-Тракийския масив и съседните
крайбрежни низини.
земи
НА ИЗТОК (МЕЖДУ РОДОПИТЕ И МРАМОРНО МОРЕ)
#1
Рила — връх Мусала
#2
Олимп — връх Митикас
2925 m
2917,727 m
Горнотракийска и Долнотракийска низина
ПО АДРИАТИЧЕСКОТО И ЕГЕЙСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ
Албанска, Солунска и Беломорска низина
#3
Пирин — връх Вихрен
2914 m
ПО-ГОЛЕМИ ВЪТРЕШНИ КОТЛОВИНИ
Скопска, Косовска, Тесалия и др.
ГЕОГРАФСКА МОЗАЙКА • ПЛАНИНАТА ОЛИМП

6.

Таблица 1: Най-високите планини и техните координати
Кликнете върху ред от таблицата, за да видите визуализация на височината (всички въпросителни от учебника са попълнени).
Избран: Рила — вр. Мусала (2925 m)
Планина
Най-висок връх
Географски координати
ВисочинаСравнителен профил
Рила
връх Мусала *
42.1792° с.ш. и 23.5853° и.д.
2925 m
Олимп
връх Митикас *
40.0856° с.ш. и 22.3586° и.д.
2917 m
Пирин
връх Вихрен *
41.7672° с.ш. и 23.3989° и.д.
2914 m
Кораб планина
връх Голем Кораб
41.7903° с.ш. и 20.5467° и.д.
2764 m
Шар планина
връх Титов връх
41.9919° с.ш. и 20.7981° и.д.
2748 m
Проклетия
връх Езерца
42.4417° с.ш. и 19.8125° и.д.
2694 m
Пинд
връх Смолика (Смоликас)
40.0897° с.ш. и 20.9261° и.д.
2637 m

7.

Сеизмичност и природни феномени
АКТИВНА ЗЕМЕТРЪСНА ЗОНА
о-в Санторини
ТОЧКА 2 ОТ УРОКА • СТОПАНСКА ОЦЕНКА
Релефът като фактор за стопанската дейност
Сблъсък на литосферни плочи
Земетресенията са резултат от сблъсъка на Африканската плоча с Евразийската.
Зараждат се и вулкани, най-известен от които е този на остров Санторини.
П Л А НИНСКИ Ч А С ТИ ( С Р ЕДНИ И З А П АДНИ)
Сравнително добре усвоени: развити са главно дърводобивът, пасищното
животновъдство и туризмът.
КУЛТУРЕН И ПРИРОДЕН ТУРИЗЪМ
600 m
Каменните стълбове на Метеора
Р А Й ОНИ С К А Р СТОВ Р Е Л ЕФ
Труднопроходими, безводни и слабо усвоени (с изключение на благоустроените
туристически пещери).
Издигат се на височина до 600 m в подножието на планината Пинд. На върховете им
са изградени скални манастири, посещавани от туристи от цял свят.
Н И З ИНИ, Р А В НИНИ И К О Т ЛОВИНИ
Най-благоприятни за живот: развито растениевъдство, много селища и гъста
транспортна мрежа.

8.

Обобщение: Въпроси и задачи от учебника (стр. 21)
Готови структурирани отговори за защита в час при г-н Димитров.
Въпрос 1
Западна част на полуострова
Кои форми на релефа са типични за западната част на
Въпрос 2
Сравнителна характеристика
Сравнете Балканидите и Македоно-Тракийския масив.
Балканския полуостров?
Типични са младонагънатите планински вериги от системата на Динаридите
Балканидите са младонагънат планински клон с форма на дъга на север и изток
(Динарски планини с вр. Проклетия — 2694 m, Пинд и Пелопонес), широко
(Карпати, Стара планина, Средна гора, Странджа). Македоно-Тракийският масив е
разпространеният карстов релеф (платото Карст, пещерата Постойна, каньонът на р.
най-старата суша в централната част между двата млади клона — в него се издигат
Тара — 1300 m), скалните стълбове на Метеора и крайбрежната Албанска низина.
най-високите планини на полуострова (Рила — 2925 m, Пирин — 2914 m), разделени
от дълбоки котловини и речни долини.

9.

УРОК
№
8
РЕЛЕФ
НА
БАЛКАНСКИЯ
ПОЛУОСТРОВ
Благодаря за
вниманието!
Олег и Никола