Индустриална революция тема 3 (2)

1.

Учебна 2025–2026 г.
Стопанска история
Преподаватели:
Доц. д-р Соня Георгиева
Гл. ас. д-р Росица Златинска
катедра „Икономика“ – Стопански факултет

2.

Тема 3: Индустриалната
революция като икономическо и
общоисторическо явление

3.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
1.
2.
3.
4.
5.
6.
Основни цели:
Да дефинираме същността на индустриалната
революция като общоисторическо явление;
Да разкрием какви са измеренията на индустриалната
революция;
Да характеризираме причините, поради които Англия първа
извършва индустриалната революция;
Да проследим основните технически изобретения;
Да представим особеностите в протичането на
индустриалната революция в Русия;
Да обобщим социално-икономическите последици от
индустриалната революция.

4.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление

5.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Отчита се рязко увеличаване на промишленото производство от една
страна и ограничените възможности на капиталистическата манифактура;
Стига се до откриването и внедряването на машините в производството и
преминаването на капиталистическата манифактура, използваща ръчен
труд към капиталистическата фабрика с нейната машинна техника;

6.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Индустриален
преврат – дълбока и продължителна техническа
революция; едно от най-значимите социално-икономическо явление в
стопанската история на човечеството;

7.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Индустриалната революция има технологични, икономически,
социални, политически и културни измеления;
В технологично отношение – замяната на ръчния човешки
труд с машинен;
В икономически план – преход от аграрно-стопанска
производствена система към машинно-манифактурна, а по-късно
и към индустриално икономика;
В политически план – създават се предпоставки за развитие на
либерализма и модерната демокрация;
В културно отношение: подобрява се образованието, нараства
общото ниво на грамотност;
В демографски план – повишаване на абсолютния и
относителния брой на населението;
Индустриалната революция започва най-рано в Англия – последната
трета на XVIIIв. и продължава до края на първата четвърт на XIX в.

8.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Предпоставки (общи):
Предпоставки
• Развитието
(специфични):
• Развитие на капитализма в
английското село;
• Природните
богатства на
Англия – каменни въглища,
желязо и др.
• След Великите географски
открития Англия се оказва в
центъра
на
световните
търговски пътища;
• Политически предпоставки;
на науката
през
късното
средновековие;
отбелязва се развитие на
математика,
физика,
механика и химията;
• Търговската
експлоатация
на
аграрните
страни
и
ограбването
на
колониите;

9.

Бурното развитие на науката
Галилео Галилей италиански физик, астроном,
астролог и философ
Йохан Кеплер германски математик,
астроном и астролог

10.

Индустриалната революция във Великобритания
Триъгълната търговия
Характерна
за Англия
през XVII- XVIII век.;
Обменът на стоки при
трансатлантическата
търговия между 3 части
на света - Африка,
Америка и Европа;
Ефекти
от
тази
търговия:
изключително
големи
печалби;
форма
на
първоначално
натрупване
на
капитали.

11.

Индустриалната революция във Великобритания
Индустриалният преврат се извършва най-рано в леката промишленост;
Превратът в Англия започва в памучната промишленост – в нея по-лесно
си пробиват път новите методи на работа;

12.

Индустриалната революция във Великобритания
Потребностите на капиталистическото производство тласкат напред
развитието на техническата мисъл;
Серия от технически изобретения:
1733 г. – летяща совалка;
1765 г. – предачна машина с ръчно
задвижване „Джени“ - към 1787 г.
в Англия вече работят повече от 20
хиляди такива машини с около 1млн.
и 950 хил. вретена ;
1769 г. – предачна машина
задвижвана с водна сила;
1779 г. – мюгмашина;
1785 г. – конструиран първият
механичен стан;

13.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
1784 г. – парната машина на Джеймс Уат;
1785 г. – първата фабрика с парен
двигател;
1807 г. американецът Фултон използва
парен двигател, за да задвижи плавателен
съд;
В началото на XIX в. са изобретени редица механизми: стругове, чукове,
преси, фрезмашени;
Поставя се началото на нов промишлен отрасъл: машиностроене;

14.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Съществено последствие и
характерна
черта
на
индустриалната революция
е поставянето на началото на
съвършено нов тип сухопътен
транспорт – железопътния;
През 1814 г. Стивънсън
конструира първия парен
локомотив,
развиващ
скорост 22 км/час;
Първа в света жп линия е
открита през 1825 г.;
Дордж Стивънсън

15.

Индустриалната революция във Великобритания
През 70-те години на XVIII в.
започнал
процесът
на
индустриализация в Англия и
замяната на манифактурното
производство с фабрично;
Аркрайт през 1771 г. създава
първата предачна фабрика,
чийто машини се задвижват от
двигател с водна тяга;
До средата на 80-те години на
ХVІІІ в. изграждането на
фабрики е дело изключително
на Аркрайт, тъй като той
придобива патентни права
върху тази дейност;
Ричард Аркрайт

16.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
През 1785 г., Аркрайт губи патентни права;
Строителството на предачни фабрики бързо набира скорост;
През 1788 г. във Великобритания вече работят 143 такива
заведения с 286 хиляди вретена;
До средата на XIXв. фабриките в Англия почти изместват
манифактурата.
През 50-те – 60-те год.
на XIX в. Англия била
наречена „фабриката
на света“/дава 21% от
световната промишлена
продукция/.

17.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Инсталирани парни двигатели в индустриалното производство в Англия
Брой на машините
Мощност ( в к.с.)
1775 – 1785 г.
1785 – 1800 г.
1775-1785 г.
1785 – 1800 г.
Общо за
индустрията
66
223
1238
3305
В
памукотекстил
ната индустрия
2
82
9
1337
През 1810 г . в страната вече работят над 5 хиляди парни двигателя;
През 1825 г. техният брой нараства на 15 хиляди с обща мощност 375 хиляди
конски сили.

18.

Индустриалната революция и британската икономика
Индустриалната революция коренно променя структурата на
британската икономика;
В началото на 20-те години на ХІХ в. Великобритания вече е
индустриална държава.
По статистика от 1821 г. в селското стопанство са заети само
33% от семействата в страната, а в индустрията и търговията
– 48%.
Характерна особеност в развитието на икономиката на
Великобритания в първите десетилетия на ХІХ в следствие
от индустриалната революция е преобладаването на леката
промишленост (предимно памукотекстилната).

19.

Индустриалната революция и британската икономика
Производство и износ на памукотекстилни изделия
(средногодишно в млн. англ. фунта)
1819-1821
г.
1829-1831
г.
1844-1846
г.
1859-1861
г.
1880-1882
г.
Произв. на
памучна
прежда
106,5
216,5
523,5
910,0
1324,9
Износ на
памучна
прежда
70,9
145,9
373,7
725,1
1124,4
Износът
като % от
произв.
66,6
67,4
71,4
79,4
84,9

20.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление - Русия
При
най-неблагоприятни условия се извършва индустриалната
революция в Русия;
В началото на XIX в. изоставането на руската икономика е очевидно;
Причина за изоставането: наличието на феодално-крепостническа
система;
Началото на индустриалния преврат се отнася към 30-те – 40-те години
на XIX век.
Бавно протичане на индустриализацията, поради неразвития
транспорт;
Основен транспорт речният;
Шосейните пътища са малко;
1837 г. построена първата железница между Петербург и Царское село;
1839 г. начало на Варшавско-Виенската железница;

21.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление - Русия
След отмяната на крепостното право през 1861 г. и
проведената аграрна реформа индустриалният преврат в
Русия навлиза в решителната си фаза;
Селяните получават: лична свобода; граждански права;
могат да притежават лично движимо и недвижимо
имущество; получават земя /не безвъзмездно/;
Над 30 милиона крепостни селяни придобиват свобода;
Най-рано машините проникват в памучната промишленост;
Във вълнената и в ленената промишленост внедряването на
машинната техника става по-трудно – преобладава
крепостният труд;

22.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Крепостните порядки спъват руската техническа мисъл;
• 1760 г. предприемачът Глинков построява и внедрява машина за
предене и разчепкване;
• 1763 г. конструира се прототип на парна машина;
През 40-те години на XIX век се поставя началото на местното
машиностроене;
Броят на машиностроителните фабрики нараства от 19 през 1851 г.
на 99 през 1860 г.;
През 90-те години по темпове на индустриално развитие Русия
надминава САЩ и германия;
Индустриалният подем на Русия продължава до началото на
Първата световна война;

23.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Последици от индустриалната революция:
• Индустриализация на стопанството – с въвеждането на
машините и създаването на фабриката като основна форма на
организация на индустриалното производство – индустрията
изпреварва селското стопанство;
• Промени в географията и териториалния обхват на
активната стопанска дейност - изграждането на железопътен
транспорт и свързаната с него има значителен ефект върху
развитието на световното стопанство;
• Промени в кредитната система - нужда от големи капиталови
ресурси за финансиране на индустриалното производство банките напускат освен да събират депозити и да отпускат
кредити, започват да финансират големи предприемачески
проекти;

24.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
• Бърза и съществена промяна в демографската структура
- нарастване на градското население и размера на градовете;
• Примери:
• В Англия в края на XVIII в. 50% от населението е селско, то
през 1870 г. селското население е 15%.
• В САЩ в края на XVIII в. в градовете живее 2,7% от
населението, то през 1860 г. в градовете живее 16,1 % от
населението.
• Значителни
промени в селското стопанство –
рационализиране на дейността; модерни селскостопански
машини и методи за обработка на земята;

25.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
• Оформя се световен пазар – Англия е първа
търговска държава /21% е делът й световната
външна търговия, Франция – 11 %, САЩ – 10 % /;
• Промяна в икономическата политика –
Англия от силно протекционистка политика се
преминава към борба за свободна търговия
/фритрейдърство/;
Франция защитава протекционизма;
Дълбоки социални промени
- буржоазия и
пролетариат;

26.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Влошава се положението на работническата
класа;
В какво се изразява то?
• Нараства безработицата;
• Понижава се работната заплата;
• Засилва се интензивността на труда;
• Влошават се трудовите и битовите условия на
работниците.

27.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Началото на класовите
борби;
В Англия:
• Движението на лудитите;
• Възникват
първите
професионални
организации
–
трейдюнионите;
• Първото
политически
оформено
работническо
движение – чартисткото;
Лудитите

28.

Чартизъм
Чартизмът се стреми да се
справи с разпространените
социални и икономически
несправедливости,
като
изискват
промяна
в
политическата система;
Основна
цел:
по-голямо
политическо
представителство
на
работническата класа;
Народната харта от 1838 г. –
всеобщо избирателно право
за мъжете /независимо от
собствеността и дохода/

29.

Фабричното законодателство в Англия
Поставя
се
началото
на
фабричното
законодателство в Англия – серия от закони в
периода 1844-1860 г.:
• Забрана за нощната работа на жени и деца;
• Продължителността
на
работния
ден
е
ограничена на 9 часа за жени и деца /13-18 г./ и 10
часа за мъжете;
• Въвежда се седмичен отпуск в неделя и др.

30.

Класовите борби във Франция
Чупене на машини и стачки
– началото;
Работнически въстания в
Лион 1831 г. и Париж 1834
г.;
Парижката комуна от 1871 г.
- ръководено от народа
демократично правителство,
което управлява Париж от
18 март до 28 май 1871 г.
два
месеца
социалистическо,
демократично управление.

31.

Индустриалната революция като икономическо и
общоисторическо явление
Окончателно ликвидиране на феодализма
като икономическа система и социални
отношения - налага се нов тип стопанска
система – пазарната икономика;