1.60M
Category: psychologypsychology

Биологична основа на личността – темперамент, характер, способности

1.

БИОЛОГИЧНА ОСНОВА НА ЛИЧНОСТТА –
ТЕМПЕРАМЕНТ, ХАРАКТЕР,
СПОСОБНОСТИ; ЛИЧНОСТОВА
ТИПОЛОГИЯ. ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ЛИЧНОСТТА
Катедра „Психиатрия и медицинска
психология“ МУ-Плевен

2.

Определение – какво е
личност
Хората се различават
един от друг по
много начини
Присъща на вскичи
обаче е известна
постоянност на
поведението
Понятието личност се отнася до
отчетливите и сравнително трайни
начини на мислене, чувстване и
поведение на всеки човек

3.

Определение
• Личността е динамична организация на онези
психофизични системи, които създават характерните
за даден индивид модели на поведение, мислене и
чувстване и обезпечават психичното му
функциониране в социалната среда.
• Тя може да се разглежда като съчетание на
физически, психически и социални характеристики.
• Личността е фундаментално понятие в
психологическата наука във всичките и клонове,
включително и медицинската психология.
• Личността е продукт на взаимодейсвие между
биологични и средови фактори

4.

Теоретични (и научни)
подходи към личността
• Има два основни теоретични подхода към
личността – номотетичен и идеографски:
– Номотетичен: личността се разглежда като резултат
от различен брой трайни характеристики (черти)
общи за всички. Различните индивиди се различават
помежду си по степента, в която една или друга черта
е изразена (напр. екстроверзия срещу интроверзия).
Оценяването на личността при номотетичния подход
става чрез личностови въпросници (психометрично).
Тук спадат типологичните теори (теории за чертите) –
(напр. Айзенк и др.) и генетичните теории за
личността

5.

Теоретични (и научни)
подходи към личността
• Идеографски: тези теории се опитват да
различат уникалните характеристики и
качества за всеки индивид – всеки човек
е уникален; никога не е имало и никога
няма да има точно такъв като него.
Идеографският подход включва
психоаналитичните теории (на Фройд,
Юнг и др.) и хуманистичните теории (на
Маслоу, Роджърс и др.)

6.

Структура на личността
• В съвременната наука има различни модели за
структурата на личността:
– Според системния подход към психичната дейност
личността се състои от:
• Темперамент и характер
• Знания и способности
• Интелект
– Обобщен структурен модел
• Психични процеси (сетивна дейност, мислене, памет
и т.н.)
• Психични свойства (темперамент и характер)
• Психични състояния (тревожност, страх, агрессия,
фрустрация и др.)

7.

Структура на личността
Структура на личността
според системния подход

8.

Структура на личността
Обобщен схематичен модел за
структурата на личността

9.

Структура на личността темперамент
• Понятието темперамент произхожда от латинската
дума temper - пропорция, съразмерност.
• Дефинира се като съвкупност от индивидуалните
особености на емоционалните реакции и на волевата
дейност на човека.
• Той е отговорен за индивидуалните различия в
бързината, силата и устойчивостта на протичане на
психичните процеси при различните хора.
• Той е биологично обусловената част от структурата
на личността

10.

Структурата на личността темперамент
• Темпераментът обуславя темпа и ритъма на
мисловните процеси и емоционалните реакции и
има пряко отражение върху съществени
моменти от цялостното поведение на личността.
• Той се характеризира с устойчивост на
комплексната изява, независимо от съзнанието,
целите, мотивите, интересите.
• Човек не се ръководи в действията си от своя
темперамент, а го изявява, понякога без да
желае.

11.

Структурата на личността темперамент
• Сред многото съществуващи класификации
широко разпространен е моделът предложен от
Павлов, който използва класическата
класификация на Хипократ и я свързва с
основните типове висша нервна дейност:
– Сангвиничен темперамент: силен,уравновесен,
подвижен
– Флегматичен: силен, уравновесен, инертен
– Холеричен: силен, неуравновесен, поджижен
– Меланхоличен: слаб тип ВНД, неуравновесен,
инертен

12.

Структура на личността:
характер
• С понятието характер се обозначават
устойчивите особености на личността,
проявяващи се в поведението на човека и
отношението му към обкръжаващата
действителност и самия него.
• Може да се разглежда и като съвкупност от
съществените особености на поведението на
личността в социалната среда.
• Темпераментът и характера често се разглеждат
и като ядрото, около което се формира
човешката личност.

13.

Структура на личността:
характер
• Компонентите на характера включват:
– особеностите на социалните
взаимоотношения
– динамиката на волята (доколко човек е
способен да осъществи своите цели)
– емоционалния фон съпровождащ
постъпките и действията
– взаимната връзка на тези компоненти (дали
са обединени в хармонично цяло, или са в
противоречие).

14.

Структура на личността:
характер
• В литературата се обособяват няколко
основни качества на характера:






Целенасоченост
Инициативност
Активност
Дисциплинираност
Решителност
Твърдост.

15.

Структура на личността:
характер
• Характерът, за разлика от темперамента,
не е почти изцяло биологично обусловен,
а се формира в процеса на
социализацията на личността.
• Съществено значение за неговото
развитие имат процесите на усвояване на
норми и ценности, свързани със
социалната среда и процесите на
възпитание.

16.

Структура на личността –
темперамент и характер

17.

Структура на личността –
заложби и способности
• Способности: определят се от свойствата на
отделните психични системи (сетивна
дейност, памет, емоции, мислене, интелект
и др.) при всеки индивид
• Функционалният капацитет на дадена система
или системи определя конкретните
способности – напр. мисловните способности
за абстрахиране и обобщаване определят
способността за абстрактно-логично мислене

18.

Личностови типологии
• Опитът за типизиране на хората е един от
най-старите начини за разграничаването им
по отношение на личностните им различия.
• Личностовите предлагат икономичен начин за
обобщаване на сложни аспекти от личността в
едно цяло чрез използването на малък брой,
но за сметка на това много широки категории
• Критики към типологичното описание
– простотата на типологиите води до неточности;
– типологичните критерии са изкуствени и по тази
причина отличителните характеристики на
отделния човек се изгубват

19.

Личностови типологии
• Една от най-старите известни системи за
личностна типология е тази на Клавдий
Гален (II в.н.е.), който доразвива идеята
на древногръцкия лекар Хипократ (V в.
пр.н.е)
• Той свързва четирите основни телесни
течности от хуморалната теория на
Хипократ с четири основни
темпераментови и характерови типа:
сангвиничен, холеричен, флегматичен и
меланхоличен.

20.

Личностови типология – историческа
основа (Хуморалната класификация на
Хипократ)
Характер
Темперамент
Течност
Раздразнителен
Холеричен
Жълта жлъчка
Депресивен
Меланхоличен
Черна жлъчка
Оптимистичен
Санквиничен
кръв
Спокоен
Флегматичен
слуз

21.

16 факторна личностова теория на
Cattel (1947)

22.

Соматотипна теория на Sheldon
(1954)
Соматотип по
Sheldon
Характер
Форма на тялото
Ендоморф
[висцеротоник]
спокоен,
общителен,
толерантен,
обичащ
комфорта,
миролюбив
закръглен, пълен,
развити
висцерални
структури
Мезоморф
[соматотоник]
активен,
сaмоуверен,
енергичен,
войнствен
мускулест
Ектоморф
[церебротоник]
тих, уязвим,
сдържан,
несамоуверен,
чувствителен
Слаб/жилест,
грацилен, слабо
изразена
мускулатура
Картинка

23.

Класификация на Кречмер
• В резултат на наблюденията си върху психиатрични
пациенти Ернст Кречмер предлага следната
каласификация основана на връзката между
телостроеж и характер:
– Нисък и дебел (пикничен) тип асоцииран с тенденция
към екстраверсия и предразположение към манийнодепресивни разстройства.
– Тънък, деликатен (астеничен) тип със склонност към
интроверсия, дезорганизация и шизофрения
(халюцинации).
– широкоплещест и мускулест (атлетичен) тип със
склонност към раздразнителност и екслозивна агресия
(епилептпиден тип)
– Диспластичен (смесен) тип.

24.

Първата съвременна личностова
типология базирана на черти (Eysenck,
1967)
НЕСТАБИЛЕН
Потиснат
Тревожен
Ригиден
Трезвомислещ
Песимистичен
Резервиран
Необщителен
Тих
Обидчив
Нервен
Агресивен
Възбудим
Непостоянен
Импулсивен
Оптимистичен
Активен
маланхолик холерик
ИНТРОВЕРТ
ЕКСТРАВЕРТ
флегматик сангвиник Общителен
Пасивен
Внимателен
Дружелюбен
Сериозен
Приказлив
Тих
Отзивчив
Владеещ се
Сговорчив
Надежден
Жизнен
Безгрижен
Уравновесен
Водач
Спокоен
СТАБИЛЕН
• Двуфакторна
теория за
личността

25.

Теория за „Големите 5“ (Digman
1990; Goldberg 1993)
• екстраверзия
(интроверт екстроверт)
• невротизъм
(емоционално
стабилен - уязвим
на стрес)
• съзнателност
(съвестен –
импулсивен
• конформност
(сговорчив антагонистичен)
• откритост
(отворен –
затворен за нов
опит)

26.

Психоаналитични типологии:
типология на З. Фройд
• Орален личностов тип: егоизъм и завистливост
съчетани с пасивност, зависимост и стремеж всичко да
се получава наготово
• Анален личностов тип с два подтипа:
– с педантичен стремеж към ред и чистота, пестеливост,
упоритост, свръхсъвестност
– неорганизираност, неподчиняемост и предизвикателно
поведение, злопаметност (анално-садистичен)
• Фаличният личностов тип се характеризира с
решителност, деловитост, амбициозност,
самостоятелност и егоизъм.
• Генитални личностови черти са алтруизма и стремежът
към себераздаване, но нерядко се наблюдава и
емоционална неустойчивост, кокетство, внушаемост

27.

Психоаналитични типологии:
типология на К. Юнг
• Швейцарския психоаналитик Карл Юнг
предлага своя типология на личността
основана на дименсията
екстравертност/интровертност в
комбинация с четири основни психични
функции – две рационални или оценъчни
(мислене и чувстване) и две ирационални
или възприемащи (усещане и интуиция)
• Така се получават 8 основни личностови
типа

28.

Личност – психологична
оценка
• Психологичната оценка на личността се
извършва с тестове. Целите на тестовете са:
– Извършване на научни изследвания за
естеството на личността
– Оценка на личността за нуждите на психологична
или психиатрична терапия
• Два основни вида тестове са:
– Проективни: базират се на психоаналитичния
подход към личността
– Обективни: базирани на типологичния подход.
Най-често представляват самооценъчни
въпросници

29.

Личност – психологична
оценка
• Проективни тестове (тест на
Rorschach, тематичен аперцептивен
тест - TAT и др.):
– Представят се на изследвания
двусмислени стимули и той/тя
проектира несъзнаваните си емоции,
мисли, мотиви, импулси и др. върху
тях.
– Оценката се прави само от специално
подговен тестуващ

30.

31.

Личност – психологична
оценка
• Обективни личностови въпросници:
– Най-използваният от тях е Minnesota
Multiphasic Personality Inventory (MMPI)
– Състои се от 550 твърдения, на които
изследваният трябва да отговори с „Вярно“ (за
мен); „Невярно“ (за мен); „Не мога да преценя“
– Позволява изследване на „нездравите“ аспекти
на личността по 10 клинични дименсии, сред
които „депресия“, „параноя“, „психастения“
(невротицизъм), „антисоциално поведение“,
„хипоходричност“ и др.
English     Русский Rules