3.76M
Category: medicinemedicine

Кон айланиш системаси касалликлари билан касалланган беморларни текшириш. юрак перкуссияси

1.

МАЪРУЗА № 6
Кон айланиш системаси касалликлари билан касалланган
беморларни текшириш. юрак перкуссияси.
TERMIZ IQTISODIYOT VA SERVIS UNIVERSITETI
Лектор: Холбоев Н.А.

2.


ПЕРКУССИЯ
ПЕРКУССИЯ
Юрак ва томир тутами улчами
Юрак ва томир тутами жойлашуви
Юрак ва томир тутами
конфигурацияси
Юрак нисбий бугиклик
чегарасини аниклаш
Унг: унг булмача
Чап: чап коринча
Юкори:
Чап булмача кулокчаси
Упка артерияси стволи

3.

ЮРАК ПЕРКУССИЯСИ
• Кўрсатмалар:
• юрак қон-томир тизими фаолиятини баҳолаш зарурияти бўлганда,
• профилактик кўрик
• Қарши кўрсатмаларлар:
• йўқ
• Керакли шароит ва жиҳозлар:
• Сантиметрли лента
• Маркер
• Яхши ёритилган хона
• Муолажадан кўзланган мақсадни беморга тушунтириш ва ундан белигача ечинишини сўраш
• Врачнинг бармоқлари илиқ, тирноқлари калта қилиб олинган бўлиши лозим

4.


ПЕРКУССИЯ

5.

Юракнинг нисбий тўмтоқлик чегараларини аниқлаш.
• Бемор чалқанчасига ётган ҳолатда, шифокор унинг ўнг томонидан
ёндашиши керак.
• Перкуссия қовурғалар оралиғи бўйлаб ўтказилади, болғача –
бармоқнинг уриш кучи ўртача бўлиши лозим.
• Бунда плессиметр-бармоқни кўкрак қафаси-га зич теккизиб
туриш зарур.

6.

7.


ПЕРКУССИЯ
Юракни кундаланг
улчами

8.

Юракнинг чап нисбий тўмтоқлик чегараси.
•Плессиметр-бармоқни олдинги қўлтиқ ости чизиғи бўйлаб, V-VI қовурға
оралиғига шундай қўйингки, у тахминан чўққи турткисига параллел
жойлашсин
•Кейин, секин – асталик билан плессиметр-бармоқнинг чўққи томони тўмтоқ
товуш юзага келгунича перкуссияланади ва белгилаб қўйилади.
Белги плессиметр-бармоқнинг аниқ ўпка товуши келган томонга қўйилади.
Соғлом кишида юракнинг чап нисбий тўмтоқлик чегараси чап ўрта ўмров
чизиғидан 1 – 2 см ичкарида V – қовурғалар оралиғида жойлашган.

9.

Юракнинг ўнг нисбий тўмтоқлик чегараси.
•Аввал ўнг ўрта ўмров чизиғи бўйлаб юқоридан пастга қараб тўмтоқ товуш юзага
келгунига қадар перкуссия қилиб борилади (ўпканинг пастки чегараси – VI қовурғалар
оралиғи даражасида).
•Кейин плессиметр- бармоқ ўпканинг пастки чегарасидан битта қовурға юқорига
чиқарилади ва тўш суягининг ўнг четига паралелл қўйилади
•Шу тарзда плессиметр- бармоқ юрак томонга қараб ҳаракатлантирилиб тўмтоқ товуш
юзага келгунга қадар перкуссия қилиб борилади ва белгилаб қўйилади.
Белги плессиметр- бармоқнинг тиниқ ўпка товуши томонига қўйилади.
Соғлом кишида юракнинг ўнг нисбий тўмтоқлик чегараси тўш суягининг ўнг қиррасидан
1 см ташқарида IV – қовурға оралиғида жойлашади.

10.


ПЕРКУССИЯ
Юрак томирлар тутами
чегараси

11.

Юракнинг юқори нисбий тўмтоқлик чегарасини аниқлаш.
•Плессиметр-бармоқ чап тўш чизиғидан 1 см чапроққа тўш суягининг чап
қиррасига перпендикуляр қўйилади
•Сўнг плессиметр - бармоқ секин – асталик билан пастга силжитиб тўмтоқ
товуш юзага келгунига қадар перкуссия қилиб борилади ва белгилаб
қўйилади.
Белги плессиметр-бармоқнинг аниқ ўпка товуши келган томонига қўйилади.
Соғлом кишида юракнинг юқориги нисбий тўмтоқлик чегараси III – қовурғада
жойлашади.

12.


ПЕРКУССИЯ
Юрак конфигурацияси

13.

Юракнинг мутлақ тўмтоқлик чегарасини аниқлаш
Юракнинг ўнг мутлоқ тўмтоқлик чегарасини аниқлаш:
Плессиметр-бармоқ ўнг нисбий тўмтоқлик чегарага қўйилади ва тўшга параллел равишда тўмтоқ товуш
юзага келгунигача чап томонга қараб перкуссия қилиб борилади
Юракнинг чап мутлақ тўмтоқлик чегарасини аниқлаш:
Плессиметр - бармоқ чап нисбий тўмтоқлик чегарадан бир оз ташқарига қўйилади ва тўмтоқ товуш юзага
келгунигача ичкарига қараб перкуссия қилиб борилади
Юракнинг юқори мутлақ тўмтоқлик чегарасини аниқлаш:
Плессиметр–бармоқ юқори нисбий тўмтоқ чегарага қўйилади ва пастга қараб то тўмтоқ товуш юзага
келгунигача перкуссия қилиниб борилади
Нормада:
• ўнг чегара - тўш суягининг чап қирраси бўйлаб IV қовурға оралиғи сатҳида;
• чап чегара-чап нисбий чегарадан 1 – 2 см медиалроқ;
• юқори чегара – IV қовурға оралиғида.

14.


ПЕРКУССИЯ
Юракни абсолют
тумтоклик
чегараларини
аниклаш

15.

Томир тутами кенглигини аниқлаш.
•Плессиметр–бармоқ тўшга параллел равишда аввал ўнг томонлама иккинчи қовурғалараро
оралиғи бўйлаб, сўнг чап томонлама ўрта ўмров чизиғидан тўш томонга сурилиб тўмтоқ
товуш юзага келгунича перкуссия қилиб борилади ва бармоқнинг ташқи четига белги
қўйилади.
•Сўнг белгилар оралиғи томир тутами кўндалангига ўлчанади (сантиметрли лента
ёрдамида).
Нормада томир тутамининг ўнг ва чап чегараси тўшнинг иккала чети бўйлаб жойлашади ва
кўндалангига 5 – 6 см ни ташкил этади.

16.

Томир тутами кенглигини аниқлаш.

17.

Юрак бели ва конфигурациясини аниқлаш.
• Перкуссия қилинганда аниқланган 5 та нуқтани
бирлаштирилганда юрак чегараларини (конфигурациясини)
кўришимиз мумкин:
• томир тутамининг ўнг чегараси
• томир тутамининг чап чегараси
• ўнг томондан юракнинг нисбий тўмтоқ чегараси
• чап томондан юракнинг нисбий тўмтоқлик чегараси
• юқоридан юракнинг нисбий тўмтоқлик чегараси

18.

Юрак конфигурациясини аниқлаш ва унинг кўринишлари
а - юракнинг нормал конфигурацияси.
б -юракнинг митрал конфигурацияси (бели текислашган).
в - юракнинг аортал конфигурацияси (бели кучли шаклланган).

19.

Юрак чегараларини узгариши
Сабаблари
Унг коринча
дилатацияси
Унгга
Юракни унг нисбий
тумтоклик чегарасини
силжиши
Чапга
Касалликлар ва
синдромлар
1.Митрал стеноз
2.Упка юрак
Унг коринча ва
булмача дилатацияси
Уч тавакали клапан
етишмовчилиги
Унг булмача
дилатацияси
Унг атриовентрикуляр
тешик тортишиши
Кукс оралигини унгга
силжиши
1.Чап тарафлама
гидроторакс
2.Чап тарафлама
пневмоторокс
3.Унг тарафлама обтурацион
ателектаз
«осилиб» (томчи»)
турувчи юрак
Астеник гавда
тузилиши
Кукс оралигини чапга
силжиши
1.Чап тарафлама обтурацион
ателектаз
2.Унг тарафлама
гидроторакс ёки
пневматоракс (бунда куп
холларда чегара
аникланмайди)

20.

Митрал
ЮРАК
КОНФИГУРАЦИЯСИ
Аортал
Унгга
ТОМИРЛАР
ТУТАМИНИ
КЕНГАЙИШИ
Чапга
Унгга ва чапга
Чап
булмача
делятацияси,
юрак
белини силликланиши
1. Митрал стеноз
2.Митрал етишмовчилиги
Чап
коринча
делятацияси,
юрак
бели уйик
1. Аортал етишмовчилиги
2.Аортал стеноз
(декомпенсация
боскичида)
Аортани кутарилувчи
кисмини
кенгайиши
ёки аневризмаси
1. Артериал гипертензия
2. Аорта атеросклерози
Упка
артериясини
кенгайиши
Упка артериясида юкори
босим.
Аортани
тушувчи
кенгайиши
пастга
кисмини
1. Артериал гипертензия
2. Аорта атеросклерози
Аорта ёйини узайиши,
кенгайиши
1. Артериал гипертензия
2. Аорта атеросклерози
Унг коринча
дилатацияси
1. Митрал стеноз
2. Упка юрак
3. Уч тавакали клапан
етишмовчилиги
Экстрокардиал
сабаблар
1.Диафрагмани юкори
туриши
2.Упка кирраларини
бурилиши
3.Юракни кукрак кафасини
олдинги томонга сурувчи
кокс оралиги усмаси
ЮРАКНИ АБСОЛЮТ
ТУМТОКЛИГИНИ КЕНГАЙИШИ

21.


ПЕРКУССИЯ
Юрак
чегараларини
узгариши
Юракни абсолют
тумтоклик
чегарасини
торайиши
(кичрайиши)
Сабаблар
Экстракардиал сабаблар
Касалликлар ва
синдромлар
1.Упка эмфиземаси
2.Унг ёки чап томонлама
пневмоторокс
3.Диафрагманинг паст
жойлашиши (астеник
типдаги беморларда
«осилиб турувчи» юрак)

22.

Юрак-қон томир касалликларида юракнинг перкутор
кўрсаткичларининг ўзгариши
1.Нисбий чегаралар:
• ўнг нисбий чегаранинг ўнгга силжиши ўнг бўлмача ва ўнг қоринча кенгайганда
рўй беради (уч тавақали клапан етишмовчилиги)
• чап нисбий чегаранинг чапга силжиши чап қоринча дилатациясида ва
гипертрофиясида кузатилади (аортал стеноз, аортал клапан етишмовчилиги,
гипертония касаллиги)
• юқори нисбий чегаранинг юқорига силжиши чап бўлмача ва ўпка стволи
катталашганда рўй беради (митрал порокларда)
2. Юракнинг абсолют чегарасининг ўлчови ўпка эмфиземасида кичиклашади,
пневмосклерозда, гидроперикадда, ўнг қоринча дилатациясида катталашади.
3. Юракнинг кўндаланг ўлчови диафрагма баланд турса, ҳамда ўнг ва чап қоринча
дилатацияда катталашади.
4. Томир тутами эни аорта кенгайганда катталашади.
5. Аортал порокларда аортал конфигурация, митрал порокларда митрал
конфигурация аниқланади.

23.

ЭЪТИБОРИНГИЗ
УЧУН РАХМАТ!
English     Русский Rules