Иновативни практики "Модели за адаптиране и подкрепа на децата при постъпването им в ДГ"

1.

Иновативни практики - „Модели за адаптиране и
подкрепа на децата при постъпването им в ДГ“
Изготвили:Йорданка Асенова
Емилия Танева

2.

Детската градина е първата степен в образователната система. Основната цел
на предучилищното образование е:
Интелектуално,емоционално,социално,духовно-нравствено и физическо развитиеи,
подкрепа на всяко дете в съответствие с възрастта,потребностите, способностите и
интересите му. Детската градина е необходим етап в развитието на детето. В
условията на детската градина то навлиза в обществото на своите връстници и
постепенно започва да усвоява навиците на социалния живот.

3.

Адаптацията към детската градина е труден процес и за децата, и за възраст ните около тях.
Семейството е естествената среда, в която детето се ражда, живее най-продължително време и с която е дълбоко емоционално свързано. В нея малкото
се чувства в емоционално равновесие и спокойствие, изпитва сигурност и се
учи да реагира адекватно на условията и изискванията на тази среда.
При постъпването на детето в детската градина връзките между него и близките му се прекъсват, изменят се рязко условията на живот и дейностите, в които
то се включва, нарушава се създаденият до тогава динамичен стереотип и възникват неприятни чувства, отрицателни реакции. Детето се чувства подтиснато,
пренебрегнато, изоставено.
В тази възраст наред с биологичните потребности, трябва да бъдат задоволени
и потребностите от сигурност, принадлежност и любов.
Именно поради това е важно за новопостъпилото дете в първа група е да се
създадат условия за бърза и безболезнена адаптация

4.

Адаптирането е строго индивидуален процес за всяко дете и за неговите родители.
За някои деца този период може да бъде 1 седмица, за други –1 месец, а за трети
по-дълъг.
Децата са личности с индивидуални нужди, интереси, навици, характери. Тръгването на детска градина обикновено е първото отделяне на детето от родителите за
дълго време, първата му среща с голям брой непознати – както с деца, така и с възрастни. Поради тези причини тръгването на детска градина може да предизвика
различни реакции у детето в желанието му да забави или отложи ходенето на детска градина по всички възможни начини. Нужно е време на детето, за да възприеме
новата среда, която му налага да промени навиците си, режима на съня, поведението му в група и т.н. Следователно адаптирането към детската градина отнема
толкова време, колкото е необходимо на детето, за да свикне и да приеме новата
среда и новите правила.

5.

Типични реакции на децата в детската градина в процеса на адаптиране:
-Плач,хленчене,гняв и недовоство.
-Отказ от храна .
-Отказ да се съблече за слеследобеден сън.
-Отказва да легне в леглото.
-Постоянно повтаряне на един и същ въпрос :,,Мама доди?‘‘
-Изолация и отказ да се включат в игрите и заниманията.
Типични реакции на детето у дома до приключване на процеса на
адаптация:
-Заспива трудно,спи неспокойно,приплаква,буди се.
-Загуба на апетит,не приема достатъчно количество вода.
-Доминираща тема за детето е потребността от сигурност,принадлежност и
любов

6.

7.

„Адаптирането е процес, който е свързан с реакциите на трите страни: възрастните в детската градина – педагог и възпитател, семейството и детето.
Успешното адаптиране на детето предполага възрастните – двете институции, да се включат активно и да подпомогнат този процес”
Симптомите за адаптираното дете са:
-Детето се разделя самостоятелно и в добро настроение с родителя/родителите,
възрастните.
-По време на престоя в детската градина детето е спокойно. Може често да задава
въпроси на учителя – „кога и дали“ ще го вземат от градината,но това са въпроси, с
които то очаква да бъде потвърдена неговата сигурност.
-По време на занимания и игри разказва спокойно за своите родители.
-При тръгване от детската градина разказва с удоволствие какво се е случило.

8.

Препоръки към родителите за по-бързата и безболезнена адаптация:
Още преди постъпването в детската градина трябва :
-Да направят предварително посещение в детската градина за да се запознаят с
цялостната материална база , с образователната среда на групата, с дневната организация,която включва: утринна гимнастика, педагогически ситуации, подвижни
игри и развлечения, разходки, закаляващи процедури, хранене, следобеден сън,
допълнителни образователни услуги, празници, тържества и др. допълнителни форми за обучение;
-Два-три месеца предварително в домашни условия да се следва дневния режим и
храненето в детската градина;
-Предварително да се започне подготовката на детето към изискванията на новата
среда;
-Да се формират у детето положителни нагласи, настроения и представи за детската градина; да се говори за детската градина с радост и насърчаване, като за спе циално място за децата.

9.

-Подготовката за раздялата да започва вкъщи. На детето може да му се говори
за това, че то отива на детска градина, а родителите на работа.
-Родителите да разкажат на учителите за индивидуалните особености на детето, за неговите навици и умения.
-Родителите трябва да използват любимата играчка, с която детето говори и се
чувства сигурно.
-Спокойният родител води до себе си спокойно дете. Желателно е сутрин то да
бъде водено от родителя, който е готов да се раздели с него нежно, спокойно,
но твърдо и бързо.
-Раздялата трябва да бъде кратка и насърчаваща детето. Най-добре е родителят сам да помисли за своя ритуал при раздяла. Вероятно детето също ще подскаже какъв да бъде: въздушна целувка, съпроводена с думите „до скоро“, гушкане и целуване, махане с ръка, съпроводено с „до скоро“. Ритуалът ще направи
родителя по-уверен и тази увереност ще се предава и на детето.
-На детето трябва да бъде обяснено след кое събитие от деня родителят ще го
вземе. След като се наобядва или след като се наспи. Така то няма да е тревожно кога и дали ще го вземат, а ще очаква събитието.
-Да не се променят правилата, които са въведени при раздяла. Детето има нужда от твърди граници и правила, за да се адаптира бързо. По този начин то се
чувства сигурно и спокойно.

10.

Препоръки към педагога за по-бързата и безболезнена адаптация
-Посреща и приема детето с положително настроение, вежливо, учтиво, като съсредоточава вниманието си главно към него, създава у детето усещане за сигурност и
спокойствие;
-Запознава се с детето, запознава децата помежду им;
-Подготвя предварително средата в групата за игра и занимания по избор на децата;
-Определя лично пространство,надписано за всяко дете-места на масите за хранене
и обучение, легло, гардероб, като запознава децата и родителите с тях;
-Запознава детето собстановката и обяснява предназначението на отделните поме щения, материали, пособия;
-Провежда организацията на учебния ден, като се съобразява с желанията на деца та, потребностите им и осигурява разнообразие на дейности –образователни, възпитателни, почивка, игри и други основни и допълнителни форми на педагогическо
взаимодействие;
-Подкрепя и подпомага всяко дете, когато изпитва затруднения или несигурност;
-За по-бърза адаптация на децата,при необходимост се допуска родител в групата
за отделни моменти –на прием, закуска, обяд.

11.

-Не се допускат травми и наранявания, както от предмети,така и чрез агресивно
поведение: хапане, удряне,блъскане, щипане и други физически форми на агресия
между децата;
-Подържа се спокойна и приятна атмосфера за децата от персонала,без напрежение;
-Използва се цялата налична материално-техническа база-аудио-визуална техника,
играчки, учебни и познавателни книжки за интересно, забавно и развиващо пребиваване на детето в детската градина;
-Не се допуска грубост,тревоги, наказания,безразличие и безучастие при проблеми на
децата;
-Децата не се оставят без надзор,
-На родителите се дава своевременно и ежедневно информация и консултиране за
адаптирането, постиженията и поведението на детето.

12.

ЕТАПИ НА ИГРОВИЯ ПРОЦЕС, СПОМАГАЩ ЗА БЕЗБОЛЕЗНЕНАТА АДАПТАЦИЯ
НА ДЕТЕТО
Първи:Детето играе само (липсва взаимодействие), почти не забелязва
другите.
Втори:Игра-наблюдение –детето наблюдава действията на възрастните и
връстниците и ги наподобява.
Трети:Паралелна игра –децата играят едно до друго, използват почти едни
и същи играчки и игрови материали, но не се опитват да си взаимодействат
едно с друго.
Четвърти:Асоциативна игра –действайки с играчките, децата от време на
време влизат във връзка, разменят материали, извършват някои действия
заедно, но липсва стремеж към координиране на взаимодействията по
посока на общи епизоди, сюжети или цели.
Пети:Съвместна игра –през цялото време на играта децата осъществяват
общ замисъл, постепенно зараждащ се от отделни епизоди, в които има допълващи се роли: майка –дете, продавач –купувач, лекар –пациент.

13.

Сътрудничеството между детската градина и семейството е в полза единствено
и само на детето. Създаването и осъществяването на успешна комуникация и
добро взаимодействие между родители и педагози е от изключителна важност и
за самите тях и за децата.
Включването на родителите в различни форми на педагогическо взаимодействие дава възможност да се осигури по-плавна и безболезнена адаптация
от семейната среда към детската градина. Подкрепата на родителите осигурява
емоционален комфорт на детето и го стимулира за активно участие в режимните моменти в условията на детската градина.

14.

Формите на сътрудничество между детската градина и семейството са обединени
в две групи: индивидуални и групови форми на работа.
Индивидуални форми на сътрудничество:
-Индивидуален разговор (среща) между детския учител и родителя. По време на
първата среща родителите трябва да запознаят учителя с особеностите на тяхното
дете, да поговорят открито за техните страхове и очаквания от детската градина.
-Индивидуална консултация. Провежда се по инициатива на учителя или по
инициатива на родителя.По инициатива на учителя:Ако учителят трябва да
сподели наблюдавани затруднения, които изискват намесата на външен експерт
специалист, той трябва да обясни това на родителите. Да подскаже варианти за
вземането на решение, което засяга бъдещо развитие на неговото дете.По
инициатива на родителя:Когато родителят среща затруднения при отглеждането,
възпитанието или при оказване на помощ в процеса на обучение. В тези случаи е
необходимо детският учител да насочи родителя към специалист или самият той
да насочи родителят към работещи стратегии.

15.

Съобщения (устни и писмени).Устните съобщения могат да бъдат – телефонно
обаждане, скайп разговор. Писмените съобщение - е-майл, sms по мобилен телефон, лично съобщение във фейсбук на групата.
Групови форми на сътрудничество с родителите:
-Родителската среща -традиционната и най-популярна групова форма.
Създаването на сплотена група от родители, които да се включат в живота на гру пата, до-принася за реализирането на целите и задачите на детската градина. Ползотворното въвличане на родителите като наблюдатели, участници и партньори подпомага реализирането на целите, и задачите на учителите в групата и програмната
система на детската градина.
-Групи за подкрепа на родители – съвременна форма за групова подкрепа. В
групата родителят получава формална подкрепа от останалите родители, по
въпроси които не може самостоятелно да реши и търси допълнителна емоционална
подкрепа и информация.Чрез групата родителят има възможност да преживява
чувството на увереност, защитеност и равнопоставеност.

16.

-Тренинг с родители. Тренингът е интерактивна форма на комуникация, върху
основата на диалогичното общуване между лектора (учителя) и участващите в
тренинга (родителите).Родителите – участници в тренинга, могат да осъзнаят, да
„разчупят” традиционните си убеждения и вярвания за домашното възпитание и
взаимоотношенията между родители-деца, между хората; да овладеят нови
социални умения, да променят ценностната си ориентация и да се обогатят с
нови психолого-педагогически знания.
Участие на родителите в процеса на предучилищното образование.
Включването на родителите в живота на детето в детската група е друга изключително важна форма на сътрудничество между детската градина и семейство
то. Обикновено родителите присъстват на открити ситуации, тържества, празници и състезания. Включването на родителя в живота на групата и във възпитателно-образователния процес има тристранно значение:

17.

За детето – защото чувства подкрепата и съпричастността на родителя към
неговия живот и това, което се случва в детската градина; За родителя/ родителите в групата – могат да наблюдават детето си в различна от ежедневието ситуация; начина на общуване с другите деца от групата, да обогати своите родителски умения. За детските учители в групата – за успешното постигане на целите свързани със социализацията, възпитанието и образованието на детето,
чрез подкрепата, получена от приобщаване на родителите.
Други форми за комуникация детски учител – родител
-Сайт на детската градина.
-Информационни табла за родителя.
-Фейсбук на групата.
-Eлектронно портфолио на детската градина.

18.

Детската градина е необходим етап в развитието на децата. В детската градина
те се научават да общуват както с връстниците си, така и с възрастните. Научават се на етикет на поведение. По достъпен начин и под формата на игра, която
е водеща дейност за тях, опознават света. Откриват се таланти, развиват се
дарби. Придобиват много умения и се формират качества, необходими за следващия етап от възрастта-училищна възраст. Подготвят се за училище. Затова
ролята на детската градина е незаменима, а ние педагозите съвместно с
родителите трябва да подпомогнем адаптацията на децата. Взаимодействието,
основано на взаимно доверие и сътрудничество, има голямо значение за
адаптирането на детето към правилата на образователната среда, както и за
развиване на самоувереност и чувство за принадлежност.

19.

На добър път мили деца в детската градина !

20.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО !